History of brewing

Пивото е една от първите напитки, създадени от хората, a днес е и най-популярната след водата и чая. Това става благодарение на натуралността на нейните съставки, ниското алкохолно съдържание и на невероятното разнообразие на категорията – само в Европа се произвеждат над 55 000 марки бира.

За създаването на пивото можем да благодарим на шумерите и на тяхното сикару. Ритуалите по неговото приготвяне са отразени в един от най-старите документи за културното развитие на човечеството – „Монумент Блау”, 3500–4000 г. пр. Хр. Вавилонците също овладяват изкуството на пивото. Те развиват малцовото производство и първи използват хмела като бирена съставка, като така стигат до емблематичния приятно горчив вкус на кехлибарената течност.

Пътят на пивото продължава в Египет. В царството на фараоните възникват работилници за приготвяне на малц и прочути пивоварни градове, като град Пелусий (Суни) на устието на река Нил. Постепенно износът на бира се превръща в изключително доходоносно начинание.

Приготвянето на пиво е известно дори на класическите любители на виното – древните гърци и римляните. Пият го и аристократите, и обикновените хора, използват го за лекарство и за разкрасяващи процедури.

Намерените от археолозите древни артефакти показват, че народите, обитавали земите на днешна България, също са познавали бирата. Сред редицата материални свидетелства има открити глинени чаши отпреди 8000 години, които наподобяват бирените халби, както и съдове, за които се предполага, че са използвани за приготвяне на пиво. Според други находки, датирани към 7-ото хилядолетие пр.Хр., има податки, че в долното поречие на р. Марица праисторическите хора също са приготвяли бира. Разбира се, през неолита производството на пиво е било много примитивно, но все пак по нашите земи са пиели бира преди Египет!

През VIII и IX в. приготвянето на пиво в Западна Европа се възприема като домашно изкуство. С течение на времето в Германия, Англия и Франция са създадени и така наречените манастирски пивоварни. По-късно в същите страни възникват дворцовите пивоварни, а след тях и гражданските. След IX в. бирата достига до Русия.

Археологически находки от XII век показват, че наздравици с пиво са се вдигали и в Българското царство.

Има още една важна причина пивото да е на висока почит през Средновековието – смятало се, че то помага срещу смъртоносните епидемии в Европа, защото болестите подминавали работещите в пивоварните и хората вярвали, че трябва да пият бира вместо вода.

От Европа бирата се пренася и в Америка още с първите заселници на новия континет. В Азия изкуството на пивото пък се обвързва с любовта към ориза, който става основна съставка на пенливата напитка.

През 1516 г. с цел да запазят традиционния, натурален състав на бирата, баварските херцози Вилхелм IV и Людвиг X създават така наречената „Рейнска забрана“ известна като „Закон за чистотата на пивото“, според който бирата може да се произвежда само от естествени природни съставки – малц, вода и хмел. Този 500-годишен закон, който е в сила и до днес в Германия, е най-старият в света документ, регламентиращ качество на хранителен продукт.

Бирата в новата история на България

Съвременната история на пивото у нас започва през втората половина на XIX  в., когато с промишления напредък на някои градове, като Русе, Шумен, Пловдив, Лом, Стара Загора, Търново, София, започва производството на бира. Следосвобожденска България е жадна за модерни придобивки в градския живот и бумът в отварянето на пивоварни и бирарии се превръща в мерило  за европейски напредък. В края на XIX и началото на XX в. бирата бързо набира популярност сред българската средна класа и в много градове са създадени пивоварни фабрики. Тези, които оцеляват в смутните времена на миналия век, създават българската пивоварна традиция и култура.

Съвременната пивоварна индустрия е със значителен принос, както към икономиката, социалния, културния и спортния живот на страната, така и към доброто настроение на българите.

 
Пътят на българското пиво, .pdf, 4 Mb